Спомняйки си неприятна или несполучливо завършила за нас случка (битка) човек неминуемо го спохожда мисълта, че само ако бе казал/направил еди-какво-си вместо еди-що-си, само ако можехме да направим отново нещата по друг, различен начин. Проблемът обаче, не е, че се сещаме за някакви решения прекалено късно. Основният проблем е, че човек си въобразява, че това, което ни е попречило да победим тогава, е липсата на някакво познание ( да знаехме повече, да мислехме по-задълбочено). Според мен именно това е грешният подход. Това което ни пречи е, че не се нагаждаме към настоящия момент, не обръщаме достатъчно внимание на новите обстоятелства, а потъваме в собствените си мисли и реагираме на нещата както в миналото, прилагайки теории и практики неприложими в конкретната ситуация. Повечето книги, теории и размисли само задълбочават проблема.. към статията

1. Ако забравяме предишния опит отричаме културата. Повтаряме същите грешки. Помнейки опита ги избягваме
2. Садам , а и Кадафи се подготвиха за партизанска война. Високотехнологичната, с поглед от високо ги победи.